VASILY BELIC KNOWN AS SIFIUS | CHARLIE HUNNAM | THE CHANDRIAN | FREE

by **Abraxas Morningstar** Сря Фев 22, 2017 8:27 pm

);">

Vasily Belic

even a wise man may fall

24 years | The Chandrian

Най - малкият от всичките, но и най - големият изверг, познат сред съществата. Телосложението му беше слабо, скулите изпъкнали, косата винаги рошава, а пръстите му си играеха с един молив. Бихте си казали, че е от онези побъркани хлапета, пуснати от лудницата, сред нас, сред хората, но не. Сифиус притежаваше изкусната дарба на емпата.
Израстнал в малко селце, буйното дете се познаваше по - калните дрехи и ожулените колена. Все се биеше, тормозеше останалите и след време съдбата му беше решена, попадайки в затвора. Осемнадесетия му рожден ден бе честват по - подобаващ начин, пребиване до смърт, защото посмял да се опълчи на главатаря в адското място. Въпреки бързата си мисъл, която течеше непрестанно, вършеше глупости. Все се вкарваше в бели, първо дейставше преди да мисли. Изненадваше противниците си. Хванат в капан, в малко закънтено помещение в затвора го бяха научили на принципи. Или поне така си мислеха. Глупаци. Лежейки в локва кръв, емоциите на заобикалящите го мъже, бавно го побъркваше. Той се свиваше на топка, не от прорезните рани, силните ритници в стомаха, гърба и главата, а заради гнева вкопчил се в нервните му окончания. Дарбата го приветстваше с "Добре дошъл". Оглуша за момент, ослепя, загуби представа за времето си и в мига в който беше готов да се предаде на Сатаната, той се възродил. Хилядите гласове, блъскащи се в стените на мозъчната му кора се обединили в един - единствен. Пръстите му се вкопчили в главата, а гласа го следвал. Той надделял. Затворниците спряли на място, като заклещени пред бетонна стена и се вгледали един в друг. Сифиус се изправил на краката си. Повечето хора казват, че в кристализиращите му зелени очи виждаш проблясъка на седемте дявола. И са прави. Гласовете му се насочили право един срещу друг. Наклонил глава, любознателно и обиколил стаята с поглед. Затворниците насочили гнева си по между си. Лудостта ги обвзела. Собствените им емоции ги победили. Гласовете звъняли в умовете им. Настанала невъобразима касапница.
В днешно време се говори, че старата лудница е била бивш затвор. Същият този затвор. Духовете на лудите обикаляли местността.

♔ nickdiazfan