Abraxas Morningstar known as Haliaks | Creature of the Chandrian and all beings | 24 years | TAKEN

by **Abraxas Morningstar** Вто Фев 21, 2017 3:36 pm

Abraxas Morningstar

even a wise man may fall

TAG: 24 years | Max Irons

NOTES:

История:

Абраксас още от малък обичаше боевете, наблюдаваше тайно ловците и се възхищаваше на силата, духа им и плавните движения. Обаче на баща му не се нравеше факта, че ще стане ловец. Тайно се надявал, че той ще наследи способностите му, а човешката му страна ще остане в пъкъла. Така и стана.
През годините тренираше рамо до рамо с тях. Преди съществата да бъдат създадени всичко бе така спокойно. Братството действаше като днешната полиция. Абраксас порастна и продължи с боевете, тогавашното Братство бе едно от най - уважаваните и тренираните досега. Само, че един магьосник на име Калафай не реши да срути животите им до основи. След нанесените щети Братството го затвори, но той бързо и се измъкна. Междувременно Абраксас се жени и има прекрасно момиченце, прекарва остатъка от живота си необезпокояван, без да знае че магьосника се е измъкнал от пъкъла в който е пратен. Дни по - късно, Калафай избива всички семейства на братята и бяга.
Абраксас не може да понесе загубата, силата която винаги се е криела в него излиза на показ. В яростта си създава всевъзможни чудовища с неизчерпаеми сили, заедно с Чандриан. Всички го знаят като Халиякс. Избутал е старата си индентичност. Сега никой не знае кой е всъщност.
Останалото е само история.

Из дневниците на баща му:

Фантазийте не са обикновенна илюзия пресъздадена от вбесен магьосник решен да отмъсти за стореното от брат и.Те са неотлъчна част от нас - простите хора,заблудени,че нямаме слабост.Миниатюрните проекции кътащи се в най-дълбоките ни мечти,желания и копнежи ни издаваха,нас по-висшите създания по най-глупавият начин.И ние имахме своите слабости,но ги прикривахме перфектно зад фалшивите фасади на безкрайният ни и често безсмислен вечен живот.Бягахме на метри..не километри от проблемите си с бърза крачка за да не ни анстигнат,защото нямахме смелостта да се изправим срещу тях.Аз самият нямах смелостта за много от миналите си прегрешения,запушвах ушите си,стисках очите си и атакувах хората опитващи се да достигнат до мен.Моята фантазия бе далеч от любовта,тя е неизменима тънка линийка състояща се в мен,която ако за миг открехне дървената врата зад която я поставих ще ме съсипе,разруши и от мен ще остане само една празна обвивка.Тя ме крепеше на краката ми,залъгваше ме по странен начин,защото предпочетох живота си изигран в лъжа отколкото една фантазия да ме съживи отново.
Мъртъв.
Усещането за краят на живота не е само вътрешен или външен.Не е отблъскването на хората.Не е поставянето си в невидим изолатор,посочващ другите но не и себе си за грешките.Подигравайки се за човешките им чувства,които макар и нищожни те се поставяха като печат върху душата ти,и при най - малкото желание за опомняне си поемаха въздух от езерото в което ги потопяваше с главата запратена на дъното.С последни сили се опомняш,пробваш да заживееш предишният живот отново като човек,но какво става ако не ти се получава?Ако не желаеш този живот?Ако той не те желае.Всяка проклета непрогледна нощ заобикаляща те като черна феерия от смърт и зла участ от която се будши сепнат,задъхан и изплашен,че душата ти ще се завърне.Това бе най-големият ми страх.За това не я разбирах.Плахото момиче изпълнено с истински сърдечни чувства притискайки се в топлата прегръдка на любовта.Майчината целувка,която и придаваше живот,живот който тя поемаеше с пълни сили.Отваряше шепите си чакайки малкото капеща любов от водопада на милиметри от нея.За нейно съжаление това се оказах самият аз.Единственото,което се предполагаше някой да получи от мен е само капки неволно капнали върху върха на езика му.Пощадени от яростта,която тъях.От ненавистта прогорила органите ми.Сините ми очи за момент втренчени в нея оприличавайки я на познат призрак от миналото.Щастието бликащо от нея,задоволена от малкото любов получила.Безрезервно вярвайки ми,че няма да се подиграя с малкото останало за обич,но всъщност имаше много.Съзирах го в ръчно рисуваното бурно платно от нюанси в очите и.Те светеха неподозиращо заразяващо за мен.Извиваха сами усмивката на лицето ми,заразявайки ме с необичайната си любов.Но мрака я отблъскваше.Черната пелерина отново надделяваше заплашително.Предупреждаваше ме за невидимата опастност,защото само една крачка напред и щях да падна в ръцете и.А го желаех повече от всичко.За миг си представих синкавият дим предназачен единствено за мен.
За миг растресох мислено глава.Замълчи проклета,скапана и непотребна душа.Ти си луд.Заживявайки различният си живот отблъснах всички,а тя не е по-различна от останалите.Поредното слабоумно момиче покварено от непознатата любов за която мечтаеше.И ще я получи,изцяло щеше да се потопи в нея.Нямаше да получава малко,а всичко,което я повличаше.Само една секунда на слабост и това ще е краят и.Толкова лесен,че няма и да се усети.Брат и я е пратил долу без душа,но аз ще променя тази дребна подробност,като ситна клауза в договор с Дявола.Ще я изритам от този свят на който се е доверила без нищичко,а душата и ще я довърши без да се налага да си помръдвам пръста.Наказвах я за необяснимите трептения потракващи като стенен часовник в огромна зидана кула в пустоща.Сърце ли е?Душата ли?Нямаше значение.Тя е първата,но и последната смееща да ме измами в собствената ми фантазия.Не се подлъгвай Велемире,съвземи се.Това не е за теб.Един път за вечният ти живот ти стига да се поддадеш напразно на ветровитите чувства.Правят те слаб,податлив и привързан към хора чиято цел е единствено да ти го начукат в края на деня само защото ще имат изгода.Нито магията,дарбите или чувствата ще те спасят от дяволчетата пръснати около теб готови да те предадат.Вътрешно усещах промяната появила се неканена на вратата ми.Аз бях уплашен от нея.. от любовта и.Факта,че с крехките си плахи ръчички се докопваше със зъби и нокти катерейки се по студеният камък от който бе изкована мрежата убвила се около сърцето ми ме побиваха тръпки.Трепвах невидимо на ефирното и докосване върху ръката си,която се скова мигновенно.Гърба ми се обля в студена пот.Махни се от мен,махни се,защото ще те пратя в Чистилището заради проявеното своеволие.Не ме докосвай,демоне!
Вярваше сляпо на лъжите ми,само тя единствено това момиченце израстнало явно с всичко,което една госпожичка като нея би имала ми се доверяваше безрезервно.Очаквах съмнения,промени във фантазията,дори да се опита да се противопостави,но не..Русокоската се водеше по акъла ми прикована към измамата без грам съмнение,а е демон за Бога.Едно от най-коравосърдечните същества на планетата,сеещо страх,поквара и гняв.Разпростираше го до къде поглед му види.А тя..Рееше се в небесните пухени облаци посяни с любовна отвара.Изискваше от живота си простичкото,а не очевидното.
Бори се момиченце.Бори се за живота си.Бори се за самата себе си.
Събуди се от съня.

♔ nickdiazfan