История на Азерот

Обичаш ли приказки? Да? Аз също.
Искаш да ти разкажа някоя? Моите са малко пò… Специфични. Но добре, щом толкова настояваш...
Преди много, много години, точно тук, в това градче, живеели вещери. Обикновени хора с необикновени способности. Миролюбиви. Не злоупотребявали със способностите си, точно обратното – помагали на хората с каквото могат. Но нали знаеш какво казват... Хубавото не трае вечно. Един млад, но силен вещер на име Калафай, противно  на всичките им закони, решил да види колко далеч се простира силата му и, веждаш ли, затворил Ада и Рая. Да, никой не вярваше, че е възможно, но ето, че се случи. Затвори ги, както ти затвори входната врата, когато прекрачи прага, изолирайки всички същества, намиращи се там.
Знаеш ли какво са лей линиите? Това е естествената енергия на Земята, и ако бъдат разместени, ужасяващи  неща започват да се случват. И сам можеш да предположиш, че със затварянето на двата свята, нищо хубаво не последвало. Кърваво небе и кървава луна. Животните се самоубивали едно след друго.
Това му действие не остана безнаказано. Веднага щом разбрал за случилото се, Халиякс, нещо като Всемогъщия, заедно с няколко велики воини, заловил Калафай и  го заточил  на доживотно страдание. С всяка изминала минута гнева ва вещера растял, с него и желанието за отмъщение. Заспивал и се събуждал с тази мисъл. И може би това му помогнало да се измъкне от затвора – още преди да реагират по някакъв начин, Калафай бил на свобода, а сякаш едно мигване по-късно семействата на Халиякс и воините, заловили вещера, били избити. Тъжно, нали?
Времето минавало, но единствения, който не могъл да продължи напред бил Халиякс. Заслепен от ярост, а може би и лудост, той дал живот на ужасяващи, прокълнати същества, и ги затворил в човешки тела. Представяш ли си? Аз, например, мога да съм едно от тези същества, а ти няма дори да разбереш. Освен, ако не ти покажа истинското си лице.
Упир, Варгулф, Фуоги, Неимус – това са имената на една малка част от изродите, създадени от Халиякс. Но неговата гордост били Chandrians. Същества без лице и без душа в истинската си форма, с единствената задача да убиват.
Не си мисли, че това... „избухване” останало безнаказано. Всичко си имало цена, а в този случай Халиякс трябвало да плати със силата си. Връщане назад нямало. С последните си капки сила, и помощта на петимата най-силни вещера, той създал друго измерение, където щял да черпи сили от другите същества. Това бил един нов свят, белязан от Ада. А за да стигнеш до него, трябвало да преодолееш всичко онова, което се крие в пъклото. Доближиш ли се твърде много до границата между двата свята, ще бъдеш погълнат.
Годините минавали, а всичко било потушено. Нямало и следа нито от Калафай, нито от Халиякс, нито от съществата му – всички се били покрили, събирайки сили за предстоящата битка. Но ето, че дошъл Денят. Ада и Рая отново били отворени, и всички онези същества, прекарали толкова години сякаш в затвор, били на свобода и превзели Земята. Границата между нашия свят и новосъздаденото измерение също била изтъняла толкова, че било все едно не е там... И така Земята, освен дом на обикновените хора, станала дом и на ангели и демони, упири и варгулфи и какви ли не други чудовища. И всички те не се разбирали помежду си. Войната вече била на прага. А Халиякс и Калафай били по силни от всякога.
Обичаш ли тайни? Да? Аз също.
Искаш ли да ти разкрия една?
Това не е приказка, а самата реалност... Добре дошъл в Азерот!
Град, над който тегне вековно проклятие. В който обикновените хора можеш да ги преброиш на едната си ръка. А останалите... Веднъж навършили пълнолетие, те се превръщат в чудовища. И спасение няма. А някъде там се крие едно дете, носещо кръвта на дракона, чиято сила е използвана за изначалното затваряне на Ада и Рая. Там, където започна всичко.